Кои са най-големите човешки слабости? Много от нашите слабости като хора

Кои са най-големите човешки недостатъци? Много от нашите недостатъци като хора са свързани с метода, по който управляваме умствените си запаси.

Основните човешки мощни и слаби страни са свързани с това по какъв начин работи мозъкът. Нашият мозък ни разрешава както самостоятелно, по този начин и като тип, да се надигнем пред неволи и да сътворим впечатляващи подвизи.

Много от нашите недостатъци като хора са свързани с метода, по който управляваме умствените си запаси. За това по какъв начин гледаме на предишното, по какъв начин се нареждаме в сегашното и по какъв начин се проектираме в бъдещето.

Точно както някои усеща и настройки се ускоряват, слабостите на хората постоянно са спънка за реализиране на задачите ни, без значение от културата, обществената класа или етническата принадлежност.

Слабостите са ограничаващи усеща и настройки. Те забавят напредъка, тъй като водят до изтощителни и неизгодни вероятности от психическа позиция.

Това е, когато позволим на страха да надделее в сложни и рискови обстановки. Това води до липса на храброст, увереност и воля.

Изправянето пред заплаха е освен за смелите, само че и за рационалните. Страхливец си, когато не поемаш рационални опасности или когато се отказваш от това, което искаш, от боязън.

Тази линия може да се класифицира като една от слабостите на хората и не толкоз като недостатък. Тя е присъща за тези, които се усещат лишени от нещо, написа mila.bg. Те се опасяват да дадат всичко от себе си, тъй като неправилно имат вяра, че това ще ги остави празни. Или са уверени, че заслужават повече от другите, тъй като се нуждаят от това.

Тази линия се показва като възприятие на отменяне, отрицание или пренебрежение към другите. Етимологично идва от гръцката дума антипатос, което значи „ мощни отрицателни усеща към някого ”.

Подобна омраза допуска некадърност да се схванат и уважат другите, както и чувство за предимство, въодушевено от незаинтересоваността за цената на другите.

Липсата на централизация пречи да се фокусираме върху възприятията, концепциите и задачите си. Затова нормално това води до банален и разпилян живот.

Недоверието към всичко и всички се корени в несигурността.

Може да се страхувате от света, тъй като се чувствате неспособни да преодолеете неговите компликации и превратности. Изпитвайки съмнение към другите, вие не се доверявате на личната си мощ.

Неспособността да се чака е присъща за актуалната ера.
Бавността или неналичието на прогрес предизвикват безпокойствие и раздразнителност, свързани изключително с бъдещето.

Това е обвързвано с дистрес, породен от достиженията на други хора. Хората в действителност не завиждат на нечии добродетели или триумфи, а на възприятието на задоволство, което носи на тези, които ги имат или получават.

Завистта е уязвимост, тъй като допуска фокус, ориентиран повече към живота на другите, в сравнение с към личния. Щастието на другите прави личното ни злощастие по-очевидно.

Това е неспособността да се изяснят претърпените вреди. Както демонстрира самата дума, едно и също възприятие се изпитва още веднъж и още веднъж, което в този случай е оскърбление.

Това е уязвимост, тъй като е обвързвана със стагнацията на страстите. Ако не ги адресираме и обработим, те ще не престават да вредят.

Въпреки че всеки зависи до известна степен от нещо или някого, зависимостта е признак на връзките, които някои хора откриват освен с близките, само че и със света като цяло.
Зависимостта ни лимитира дотам, че разпореждаме огромна част от нашите потребности, стремежи и отговорности на различен човек. По този метод губим осезаема част от контрола, който имаме върху това, което се случва с нас, и това улеснява усеща като беззащитност.

Решителността и упоритостта са едно, а инатът напълно друго. При него надвива детинското предпочитание да наложим волята си или да се реализира нещо мечтано непременно, все пак.